Как се печели Световната титла? Ивайло Христов за „Мисия Унгария”

Спортният риболов в България постигна най-големия си успех за всички времена. Националният ни отбор в кат. „мастърс” (55 – 65 г.) стана Световен шампион на канала в унгарския град Сегед. Ивайло Христов, Румен Витков – Монтанеца, Мишел Димитров и Тони Исаков отвяха безапелационно конкуренцията от други 20 отбора и триумфираха със Световната титла. А Румен Витков стана и Световен вицешампион в индивидуалното класиране. По този повод сайтът на БФРС даде думата на капитана и водач на националния отбор на България Ивайло Христов, който разказа за блестящо изпълнената „Мисия Унгария”.

Идеята да участваме на това Световно първенство беше на Румен Витков. Както знаете, в началото на май нашият отбор „Майсторски риболов” участва на турнира WALTERLAND MASTERS 2022, който се проведе на същия канал в Сегед. Отборно станахме втори, а Аркади Райчин спечели шампионската титла в индивидуалното класиране.

На прибиране към България Румен каза, че през юни на същия този канал ще се проведе Световното първенство за „мастърс”, ветерани и инвалиди. Защо да не съставим национален отбор, който да се състезава в категорията „мастърс”? Бяхме убедени, че ще влезем в тройката, тъй като сме наясно с риболова на този канал.

Прегледахме ЕГН-тата и видяхме кои са състезателите, които влизат във въпросната възрастова група. На базата на тяхната подготовка и резултати през последната година се очертаха осем кандидатури за националния отбор. Това бяха Румен Витков, Мишел Димитров, Тони Исаков, Марио Ненов, Диян Славов – Парабела, Красен Николов, Пламен Данаилов и моя милост. Приоритетно се спряхме на Тони и Марио, защото имаха успешни представяния в турнирите на „Арена Митерсон” и знаят как се лови на царевица.

Изчислих финансовата рамка и се обадих на всички поред. Тони Исаков прие веднага. Марио се отказа поради лични причини, същото стана с Диян и Красен. Останахме петима. Преценихме, че Пламен Данаилов е в най-напреднала възраст. С цялото ми уважение към него, на този канал се изискваше колкото се може по-добра физическа подготовка, с което Пламен едва ли щеше да се справи. Така се очерта съставът от четирима състезатели.

Предложих за одобрение идеята да съставим национален отбор на България в категорията „мастърс” пред УС на БФРС. Прие се този отбор да бъде изпратен на Световното първенство в Сегед, а федерацията да покрие таксата за участие.

Всички останали разходи бяха за наша сметка. Наехме къща на около 20 км от канала. От България купихме 120 кг консервирана царевица, 10 кг бял червей и 6 кг земен червей – все любими храни на шараните по нашите земи. Експертът по шаранския риболов Бранимир Балчев – Бино ни приготви и 20 кг стара варена царевица, в баки от по 5 литра.

За захранката помолих за съдействие „Акваспорт – Н” и SENSAS – България. Данаил Георгиев откликна веднага и получихме 60 пакета SENSAS 3000 CARPES ET GROS POISSONS. Благодаря му най-сърдечно! Дани Василев пък ни изработи екипите за тренировките, за състезанието и за официалната част.

Всичко вече беше готово, натоварихме багажа на моя бус и на комбито на Тони Исаков, и потеглихме за Сегед. Там се настанихме и започнахме подготовка за 4 дни тренировки от вторник до петък. По регламент във всеки от четирите сектора се тренираше по един ден.

Първия ден се паднахме между националните отбори на Хърватия и Словения. Тъй като с Румен вече бяхме ловили на този канал на турнира WALTERLAND MASTERS 2022 и знаехме какво да правим, предложихме на Тони и Мишел да ловят така, както сметнат за най-добре. И накрая да сверим резултатите. След първия тренировъчен ден те двамата имаха между 6 и 8 кг улов, аз бях с 12 кг, а Румен с над 20.

Тони и Мишел попитаха: „Румене, кажи как го направи това?” А тактиката всъщност беше много проста – царевица, царевица и пак царевица. Колкото повече, толкова по-добре.

Тук е мястото да отбележа, че още при пристигането ни имаше доста хора, които ни обявиха за фаворити. Всяка наша тренировка се наблюдаваше изкъсо от капитани и рънъри на ред чуждестранни отбори. Следяха подготовката, тежката захранка и самия риболов. На втория тренировъчен ден Румен дори каза: „Момчета, дайте да спираме да ловим!” За два часа беше уловил над 20 кг. Вместо да се маскираме обаче, решихме да продължим да си ловим, да им вземем страха и да си „настроим цигулките” както трябва.

Тони и Мишел още на втория тренировъчен ден имаха над 15 кг улов, а в третия – повече от 20. Още тогава бяхме убедени, че ще се представим отлично, стига да си спазваме тактиката.

На последните две тренировки се паднахме до националния отбор на Франция, в който бяха легенди и големи шампиони в спортния риболов като Жак Деске и Жил Годен. Поговорихме с тях, сверихме и резултатите. Деске каза, че ще разчитат на ловене на масовата риба – каракудата, и бонус шарани. Дистанцията им на риболов беше 9 метра, като разчитаха на улов от 100 каракуди за час. Моят коментар беше, че ние просто няма как да поддържаме подобна скорост на ловене, затова ще се насочим към шараните.

Всъщност тази тактика на французите с каракуди и бонус шарани е най-популярната на този канал. Ние обаче направихме нашата схема за събиране на шараните и смятахме, че ще имаме предимство с улова на едри риби.

Дойде време да бъде открито първенството. Ние бяхме най-малобройният отбор, едва четирима. Големите отбори бяха с между 20 и 30 състезатели във всички категории. Особено топло беше посрещането на състезателите инвалиди. Въобще, обстановката беше напълно приятелска и в духа на дружбата.

В събота сутринта станахме в 5 часа сутринта и цял час отваряхме кутиите с царевица. Лимитът беше по 19 литра на състезател, и всеки от нас разполагаше с това количество. Имахме и по една кутия бял червей за куката. Целта беше просто и ефективно да ловим шарани.

На жребия Румен се падна в сектор А, а аз бях в В. Мишел беше изтеглен в С, и то на хубаво място точно до кулата, а Тони – в D.

Интересно, че бяхме готови с всичко цял час преди началото. Имахме възможност да огледаме хубаво какво правят другите. Окуражихме се взаимно със съседите в сектора. Разбрахме се, че който закачи бонус шаран, ще се обажда, за да избегнем оплитане на линиите. Както казах и по-горе, атмосферата беше съвсем приятелска.

Контролът на стръв и захранка почна от сектор А. Един от първите проверени беше Румен Витков. Като му видяха пълната с царевица кофа, плюс варената стара царевица на Бино, веднага зазвъняха по телефоните! Видях, че много състезатели почнаха да добавят царевица…

Състезанието очакваше своят старт при много силен вятър, скоростта му беше 6 м/сек. Аз щях да храня с царевица, като я подавам с прашка в значителни количества. От това разчитахме да постигнем два ефекта. Единият беше с т.нар. „тропкане” – шумовият ефект, който привлича шараните. Другият беше оформянето и постоянното поддържане на хранителното петно. То трябваше да се поддържа много агресивно, тъй като на него се събират всички риби в канала. Минават, омитат царевицата, и си тръгват, ако не е останало нищо за ядене.

Бях планирал риболов на дистанция 11.5 м. Захраних с три къпинга царевица, и след това през минута-две подавах по още една пълна прашка. „Тропкането” на зърната по водната повърхност привлече вниманието не само на рибата, а и на състезателите наоколо.

Старт! Подадох такъма, на чията кука бях закачил 12 бели червея. Плувката ми се изправи и… изчезна! Ластикът се разпъна, бях закачил първия шаран. Усещането беше невероятно – другите още вкарват въдиците си, а аз вече ловя шарани.

Риболовът ми тръгна чудесно. Прекарах следващите 4 часа в активно хранене. Шараните влизаха на всеки 30 минути. Нямах представа как вървят останалите, тъй като не разполагахме с рънър. Но след края на първия манш бях сигурен, че съм добре.

Унгарската федерация беше направила много добра програма в интернет за отчитане на резултатите. След претеглянето уловът на всеки състезател се качваше автоматично онлайн в мрежата. Когато измериха рибата на Румен Витков, видях че води класирането в сектора си с 32 кг. Аз имах близо 22 кг и заех трето място измежду всичките 21 състезатели. Мишел беше втори с 22 кг, а Тони – пети с около 18 кг. Имахме общо 11 точки, зад нас вървяха французите с 21. Разликата беше значителна.

Бяхме много щастливи, но и скапани от силния вятър. Хвърлихме много усилия, непрекъснато работехме с прашките и щеките. Заведох колегите на топъл обяд в селския ресторант с гулаш и телешки пържолки. След това едва се довлякохме до креватите. Заспах веднага.

Събудих се в 5 часа сутринта, на дневен ред отново стояха кутиите с царевицата. Всички бяхме в чудесно настоение. Тони призна, че през последния един час едва е държал щеката и се чувства напълно скапан. Отвърнах му, че отнякъде трябва да намери сили за предстоящия втори манш и да бъде готов на 100%.

Тони си спечели сектора с грандиозните 25 кг! Мишел също беше блестящо подготвен. На жребия обаче ние с Румен изтеглихме по-късите клечки. Румен беше номер С21, последен в сектора си. Аз бях D4, през трима състезатели буквално можехме да си говорим. Тази зона беше една от най-слабите на канала. Захранихме и стартирахме ужасно зле, нищо общо с първия ден. Шараните ги нямаше. След усилено хранене обаче успях да ги вкарам през втория час и улових девет. При Румен положението беше катастрофа – два часа без шаран. Но ние си вярвахме на стратегията. Бях спокоен, че няма да се посрамим. Нещата си дойдоха на мястото в последния един час, когато Румен викна, че шараните при него кълват на царевица. Улови достатъчно, за да стане четвърти в сектора. При мен в това време почнаха да излизат хубави каракуди, затова реших да поддържам улова си и отборното класиране с тях. Завърших шести, Мишел беше пети, Румен четвърти, а Тони – споменах вече – стана пръв в сектора си.

Защо Румен Витков не е успя да стане световен шампион? Заради жребия! Титлата спечели сърбинът Ратко Ристич, също отличен състезател. Той обаче имаше шанса да изтегли номер D21 и беше най-накрая в нашия сектор. А след него бяха секторите с десетте отбора за инвалиди. Само че те ловят 3 часа, а ние – 4 часа. И така се получи, че в последния един час Ратко стана „тапа”. Всички шарани минаваха първо през него. За това време той улови 15-16 кг шарани и изпревари Румен. Жив и здрав да е братът сърбин, и да му е честита световната титла!

За нас остана не само отборната титла на Световни шампиони, но и едно отлично индивидуално класиране. Сред най-добрите петима, които излязоха за награждаването, трима бяха от България. Румен завърши втори, Тони – четвърти, Мишел – пети. Спечелихме отборно Световната титла с 27 точки, зад нас беше Италия с 50.5, а трети станаха французите с 58. За по-добро класиране не можехме и да мечтаем.   

В края искам да благодаря на всички, които ни подкрепиха и помогнаха. На БФРС – за проявеното доверие. На „Акваспорт – Н” за предоставените захранки на SENSAS. На „Мастър Фишинг” за подсигурената стръв. На членовете на Националния отбор на България – Румен Витков от „Биг Фиш”, Тони Исаков от „Майсторски риболов” и Мишел Димитров от „Чисти брегове” за инвестираните време, средства, енергия, пот и сърцато себераздаване. Много съм щастлив! Пожелавам на всеки състезател от България да има възможността да изживее такъв момент през кариерата си.

Ивайло Христов,

„Майсторски риболов”