Анализ от Световното по улов на пъстърва с естествена стръв
Равносметка от световното първенство по улов на пъстърва с естествена стръв
Двадесет и третото световно първенство за нации и четвърто за клубове по риболов на пъстърва с естествени примамки приключи. Шампионатът се проведе на река Чая при село Бачково, Асеновградско, на 26 и 27 септември. Сега е време за равносметка и анализ.
Регламент и участници: В световното първенство по риболов на пъстърва с естествени примамки отборите бяха съставени от петима участници. Трасето на реката се раздели на пет сектора, като за всеки състезател бяха осигурени минимум 15 метра. Ловеше се в два манша от по три часа в събота и неделя, като всеки манш беше разделен на четири отделни тура от по 45 минути. Уловените пъстърви се отчитаха на бройка, независимо от размера им, като след вписването им в протокола се връщаха живи обратно във водата. За всеки тур се съставяше отделно класиране и в края на манша наказателните точките и бройките на рибите се сумираха. Общият актив от двата манша състави крайното класиране в шампионата.
В първенството участваха общо четири национални отбора – Италия, Франция, Хърватия и България, както и четири клубни – италианският „Сан Мартино”, френските „Но кил 33” и „Салмо Гарон”, плюс нашия „Родопа 2002” от Смолян. Така във всеки от петте сектора се съревноваваха по осем състезатели.
Техника и тактика: На Чая състезателите използваха обичайната техника с болонези между 10 и 13 метра тип „варио”, позволяващи да се фиксира различна дължина. Това е нужно, тъй като в един случай се налага да се лови на по-близка дистанция, а в друг – на по-далечна. На влакното, най-често със сечение около 0.18, се монтира маркер, за да може да се следи движението на линията по течението. Утежнението най-често бе между 3 и 4 грама – или под формата на синджир от съчми, или от стъклено тяло, което не се вижда от пъстървите и осигурява дискретност на подаването и ловенето. За изваждане на рибата от водата задължително се ползваше кеп. Куките бяха без контри. По правилник бе позволена два вида стръв – ларва на восъчен молец камола и торен червей.
Според новия регламент на ФИПС, който беше приложен на световното на Чая, след улавянето на всяка пъстърва състезателите бяха длъжни да отрежат повода и да пуснат обратно рибата във водата с куката в уста. Аргументът е, че при изваждане на куката с ръка или кохер се разранява устата на пъстървата, докато в обратния случай рибата успява да я изплюе сама, улеснена от липсата на контри. Независимо, че има кука в устата, пъстървата продължава да се храни активно. Така всяка риба може да бъде уловена по два или дори три пъти в хода на състезанието. Това налагаше всеки участник да има под ръка поне 100 куки, вързани на поводи.
Колкото до самия риболов, при него линията или се оставя да се спусне по течението на реката, или се лови на задържане. И в двата случая линията трябва да бъде изпъната, за да се усети кълването. Състезателите облавят всички места, където може да се е укрила пъстървата – вирове, бързеи, тихи участъци зад камъни и др.
Риби: Трасето на река Чая беше зарибено с три вида пъстървови риби – американка, балканка и сивен. Американките бяха най-едри, с тегло между 250 и 400 грама, и тяхното изваждане отнемаше повече време. Балканките и сивените бяха с размери около педя и тегло 150 грама. Общо бяха пуснати около един тон пъстърви.
Състезанието: В спортно-технически аспект се случи това, което се очакваше. Националният отбор на Италия и техният клубен състав „Сан Мартино” спечелиха и двете класирания за нации и клубове. Италианците отново потвърдиха реномето си на истински машини за риболов на пъстърва. За двата дни националният им отбор улови общо 832 пъстърви, а клубният им тим – 524. Двама от техните състезатели Масимилиано Коломбо и Давиде Полети направиха изключително рядко виждана демонстрация, като в първия рунд в събота всеки от тях улови по 42 пъстърви за 45 минути! Това прави по една пъстърва на минута и няколко секунди.
Представете си само за каква изключителна техника става въпрос, като се има предвид, че всяко улавяне на риба включва общо 15 действия: 1. Замятане; 2. Извозване на линията в търсене на пъстървата; 3. Кълване на пъстървата; 4. Засичане на рибата; 5. Изваждане на рибата (извършва се с обиране на линията с макарата, като се сгъва поне едно коляно на въдицата, ако не и повече); 6. Кепчосване на рибата с лявата ръка; 7. Поставяне на въдицата под лявата ръка; 8. Поемане на рибата с лявата ръка през мрежата на кепа; 9. Отрязване на повода с куката с дясната ръка, която междувременно трябва да е хванала ножичката; 10. Връщане на рибата обратно във водата; 11. Приемане с ръка на билет от контрольора за уловена риба и прибирането му в джоба; 12. Поставяне на нов повод и кука; 13. Зареждане със стръв; 14. Разпъване на сгънатото коляно; 15. Ново замятане. Всичко това трябва да се извърши само за една-единствена минутка! Затова може да се каже, че италианците показаха наистина изумителна техника.
В индивидуалното класиране седем от първите десет, начело с новия световен шампион Стефано Тирони, бяха представители на Италия. В топ 10 успяха да пробият само трима от другите отбори – двамата французи Патрик Рожо Диаз (седми) и Франк Лафон (десети), плюс нашият Георги Гетов (осми). Що се отнася до битката срещу италианците, добри думи заслужава и Пламен Бойков от клубния ни тим „Родопа 2002”, който през първия ден от състезанието успя да спечели секторна победа, като остави зад себе си четирикратния световен шампион от Италия Марино Полониато и още един състезател от „адзурите”. Това бе прието като една от големите сензации на турнира, тъй като подобно нещо се случва съвсем рядко.
При нациите беше ясно, че България ще се сражава с Франция за второто място. Там нашите натрупаха аванс през първия състезателен ден и успяха да го удържат във втория, макар че французите съкратиха няколко точки от преднината ни. Българският отбор улови общо 425 пъстърви срещу 417 за Франция и едва 272 в актива на хърватите.
При клубовете „Родопа 2002” вървеше втори след първия ден. Френският „Но кил 33” успя да ги мине с по-силно ловене на пъстърва в неделя и зае второ място, макар че нашите имаха повече хванати риби: 349 срещу 335. За отбелязване е, че французите бяха много добре подготвени като отборна организация. Те пристигнаха с цели 30 души, половината от които капитани, рънъри и помагачи в секторите. За щастие, състезателите от „Родопа 2002” се справиха с конкуренцията на другия френски състав „Салмо Гарон” (337 пъстърви) и завършиха трети.
Едно е сигурно – и двата български отбора се показаха подготвени в бързия улова на риби. Тъй като трасето беше зарибено с много пъстърва, се налагаше много чевръсто вадене на пъстървите без губене на никакво време. За разлика от републиканското първенство, където зарибяването е далеч по-скромно и се ловят по 6-10 пъстърви за един манш, тук уловът беше от по 20-30 риби. В подобни условия се състезават и тренират французите, само че българите успяха да се справят с конкуренцията им.
Като цяло за двата дни на река Чая се уловиха общо около 3000 пъстърви. Организаторите и участниците останаха много доволни от активния риболов, тъй като само за първия ден се падаха средно по 37 риби, уловени от състезател. Всъщност това е едно от най-резултатните световни първенства и е радващо, че нашите успяха да се приспособят към активния риболов. Затова второто място на България в класирането за нации и третото за клубове е голям успех. Още повече, че в клубния тим „Родопа 2002” имахме цели трима пъстърваджии, за които това беше първо международно участие в тази дисциплина. Добре е за следващото световно първенство в Италия да се намери начин „Родопа 2002” отново да участва, тъй като момчетата имат потенциал. Макар че там вероятно ще участват поне два или три клуба от Италия, което прави задачата за влизане в челната тройка още по-сложна. Но не и невъзможна…
Идва ред на организацията на световното първенство. Според представителя на ФИПС г-н Жак Гупил организаторите от БФРС, СЛРБ и община Асеновград ще получат много висока оценка в доклада му пред световната федерация и нейния президент г-н Клаудио Мaтеоли. По отделните пунктове в организацията нещата изглеждат така:
Зарибяване: Осигурен бе над един тон пъстърва. За тренировката в петък бяха пуснати по около 50 риби в сектор, а по-мащабните зарибявания станаха при самото състезание. Пъстървите бяха нагъсто и много активни. При това се получи разнообразие на рибите, тъй като се ловяха едновременно американски пъстърви, балкански пъстърви и сивени. Пускането на по-големи количества сивен втория ден наложи известна промяна в тактиката на риболов, което се отчете като положителна и интересна част от световното първенство от представителите на всички отбори.
Съдийство: Смело може да се твърди, че беше организирано по възможно най-добрия начин. За контрольори на всеки от състезателите бяха мобилизирани военни от алпийските войски на Българската армия, които обслужват и Световната купа по ски в Банско. Екипирани в еднакви анцузи и якета, българските войници направиха страхотно впечатление на чужденците, свикнали в техните състезания контрольори да бъдат пенсионери, ученици и безработни. Четиримата секторни комисари от България осигуриха отлична организация на арбитража. Единствената спорна ситуация се появи в неделя, когато двама състезатели уловиха едновременно една и съща риба. Тъй като в правилника на ФИПС няма конкретна точка за подобен случай, за да не се влиза в излишни спорове, въпросът беше решен с директно обаждане по телефона до г-н Матеоли. След консултация с регламента той обясни коя точка трябва да се приложи, и в крайна сметка рибата беше анулирана.
Посрещане на гостите: За местопребиваване на чуждестранните отбори бе избран хотел „Сани” в Асеновград, който се хареса на всички. Организаторите се показаха изключително отзивчиви към проблемите им. Загубен по самолетите куфар на французите например беше издирен светкавично от главния секретар на БФРС Валентин Симов чрез връзките му с митницата и го доставиха още същия ден. Френският отбор „Но кил 33” пък се оказа без достатъчно камола за стръв. Въпреки че можеше да се направят на ударени, българските организатори успяха да намерят от дефицитната примамка, за да снабдят французите.
Не е случайно, че при закриването на шампионата представителят на ФИПС г-н Гупил специално благодари на БФРС и нейния председател Георги Михайлов. Французинът отличи в речта си и работата на члена на УС на БФРС и шеф на пъстървовите дисциплини Борис Бояджиев за огромния труд, който положи за организирането на световното първенство. Към това трябва да прибавим и Георги Гетов с целия му екип, хвърлил много сили в зарибяването на реката и подготовката на трасето. Плюс Валентин Симов за администрирането на турнира и материално-техническото обезпечаване.
Медийно отразяване: Беше организиран пресцентър, който подаваше информация към българските медии, уеб-сайта на БФРС и специалната страница на първенството във „Фейсбук”. Повече от 30 електронни и хартиени издания от България отразиха световното първенство, в това число авторитетни медии като БТА, „Стандарт”, „24 часа” и др.
За България беше много важно да се справи както трябва със световното първенство и да получи добра оценка пред ФИПС. Следващата година страната ни е домакин на световното първенство по риболов на плувка, което е най-голямото измежду всички дисциплини. Без съмнение, БФРС ще успее да се справи и с това предизвикателство.
