|

Среща на БФРС и сдруженията със зам.-министър Лозана Василева и директора на ИАРА доц. д-р Галин Николов

Представители на БФРС и над 40 риболовни клуба, сдружения и организации от цялата страна участваха в срещата с държавните органи във Велико Търново, посветена на проблемите на любителския риболов. Пред тях от страна на държавата присъстваха зам.-министърът на земеделието Лозана Василева и изпълнителният директор на ИАРА доц. д-р Галин Николов. БФРС беше представена от председателя Георги Михайлов.

В началото г-жа Василева информира, че съвсем скоро ще излезе наредбата за режима за нощен риболов, предложения за която бяха внесени от БФРС. Заповедта на министър Десислава Танева ще регламентира къде, кога и как ще може да се лови в тъмната част от денонощието.

Първите дебати бяха около закона за рибарство и аквакултури, който според всички вече е безкрайно остарял и се нуждае от основен ремонт. Беше предложено законът за любителския риболов да се отдели от стопанския и аквакултурите в отделна и по-ясно формулирана част.

Предложено беше при изваждането на риболовен билет да се държат курсове и изпит, както е в повечето западни страни, тъй като днес доста риболовци не са наясно с нормативната уредба. Някои дори не са наясно с периодите на забрана и минималните допустими размери за задържане на видовете риба.

Друго предложение прозвуча относно цените на риболовните билети. В момента те са най-ниските в Европа заедно с издаваните в Румъния, а освен това не е ясно къде отиват парите на риболовците. От десетина години насам всички такси влизат в държавния бюджет, и от тях не се използват никакви средства за зарибяване. Ако обаче ще се вдигат цените, част от средствата ще влизат в публична набирателна сметка за зарибяване – около това се обединиха всички присъстващи. Задължително услови, според тях, е да се знае къде и за какво отиват парите ни от таксите.

Стана въпрос и за това кой има право да издава риболовни билети в България, тъй като в момента това може да се върши дори във всеки магазин за хранителни стоки. Миналата година са издадени 231 000 билета, което е и рекорд за България досега и окончателно утвърждава риболова като един от най-популярните спортове и хобита у нас. Но голяма част от разрешителните се издават от лица, които нямат никаква връзка с риболова, а в същото време прибират по 5 лева от всеки талон. Предложението беше билети да се издават само от риболовни сдружения, членуващи в национални организации като например БФРС, СЛРБ, ЦРОО. По този начин парите, които остават в издателя, може да се използват за риболовна дейност – зарибяване, образователни курсове и др. Изказана беше и идея, че билетът може да важи само за определен регион, и при риболовен излет в друга част на страната да се доплаща. Но – отново при условието – набраните средства да отиват за зарибяване и охрана на водоемите. Друго предложение даде за пример системата във Великобритания – издава се разрешително с държавна такса за риболов на територията на страната, а на всеки водоем се доплаща на излет.

Сред предложенията беше и това да се направи регистър на всички неарендовани водоеми в България, и срещу всеки от тях да бъде точно записано кога и при какви условия е позволено да се лови риба. Не без основание прозвуча идеята, че риболовът от лодка във вътрешните водоеми трябва да се обложи с допълнителна такса. Чуха се и съвсем основателни реплики срещу прекалено либералния режим на стопански риболов у нас в момента, и най-вече в Дунав, където срещу минимална такса мрежите висят дни наред във водата и изгребват рибата.

Относно билетите Галин Николов съобщи, че в ИАРА в момента се разработва система за онлайн закупуване на разрешителни за риболов. Според него това ще улесни процедурата за издаването им. Новата система би трябвало да заработи до края на годината чрез мобилно приложение.

Относно зарибяването на водоемите беше решено, че първо трябва да се изработи методика за това кой, с какво, кога и как зарибява. Чу се предложение да бъде създаден национален фонд за зарибяване, който да работи в пълна прозрачност и чрез обществено изработване на план за зарибяване. Парите в този фонд да постъпват като процент от издадените билети.

Колкото до борбата с бракониерството, Галин Николов отново потвърди, че риболовните клубове могат да излъчват свои доброволци, които да сътрудничат на ИАРА. За пример бяха дадени добри практики като тези на язовир „Пясъчник“ и на река Огоста в Монтана. Прие се идея за евентуална промяна в закона, която ще дава право на доброволните сътрудници да съставят констативни протоколи. Единодушно беше мнението, че броят на инспекторите и техните заплати трябва да бъдат повишени. Николов инфомира още, че по специална програма вече се осигуряват пари за ИАРА за автомобили, оборудване, екипировка и др.

Стана въпрос и за маловодието, за източването на язовирите, както и за вецовете, които работят в нарушение и пресушават цели речни участъци. На дневен ред излезе и замърсяването на водоемите с промишлени и битови отпадъци. Реши се, че е най-добре да бъде съставена работна група с представители на всички държавни органи и сектора на люботелския риболов, която да формулира точно всички предложения за промени в сектора.

Срещата продължи три часа – време, което стигна само за очертаване на основните насоки, в които ще се работи. „Благодаря на зам-министър Василева и на доц. д-р Николов, че откликнаха на нашето предложение за тази среща. Успяхме да формулираме всички проблеми на любителския риболов, които предстои да решаваме съвместно, а те в никакъв случай не са малко. И досега сме работили добре с държавните ведомства, но днешната среща дава надежди, че нещата се развият в още по-положителна посока“, заяви след срещата председателят на БФРС Георги Михайлов.

 

Добавете коментар

адаптирано от webpossessor