Риболов на сьомги в Англия

От Калоян Белополски

В началото на октомври по телефона ми се обади Жоро Прасков от Самоков. Той е доста запален мухар. Каза ми, че се е уговорил с един дългогодишен негов приятел англичанин да му отиде на гости в имението някъде в северна Англия близо до границата с Шотландия, където заедно щели да ловят сьомги. В Англия по това време беше и Станислав Мънков – също добър мухар, съпричастен към идеята. Поканиха ме и мен да се включа в групата. Аз по принцип не се нуждая от много подканяне, когато става въпрос за риболов, пък било и на другия край на света. Речено – сторено!
От преди доста време имах и принципна уговорка с Юри Пейков от отбора на “Риби и такъми” да направим някой риболов край Лондон. Той живя преди време там година и нещо и добре познава риболова на Острова. Едни от най-добрите му приятели все още живеят край Лондон и той уреди престоя ни там за няколко дни. С нас се нави да дойде и Петър, също от нашия отбор, така че вече станахме сериозна група.
Лондон е много натоварена дестинация и вариантите за полети бяха много. До там летяха и ниско тарифните компании. На отиване излетяхме с Wizzair до летище Лутън, а се върнахме след малко повече от седмица от по-голямото Гетуик с Easy Jet. Отиването и връщането с всички такси и багажи се върза по 300 лева на човек – доста приемлива цена.
В една ранна октомврийска неделна сутрин кацнахме на забуления в облаци мъглив Остров. На летището ни чакаше Борето, в чиято къща щяхме да отседнем. Не след дълго се появи и Мънков. Тук трябваше ние с Мънков и оператора да поемем директно към Нюкасъл, в другия край на Англия, където трябваше да опитаме риболова на сьомга. Да, но оттам бяха казали на Мънков, че трябва да се появим едва в понеделник. Борката натъпка в колата багажите, и двама от нас хванаха градския транспорт. Борето живееше в малкото градче Годълминк, точно от другата страна на Лондон, и до там се пътуваше около час и нещо, и то в неделя сутрин. Качихме се в колата и… айде в обратното английско движение! Първоначално изживяваш шок от това, че всички карат в “насрещното”. Кулминацията е когато стигнеш голямо кръгово кръстовище и се изрежеш в ляво… всички фибри на тялото ти и цялата ти имунна система крещейки отрича това, но ти си караш в насрещното и това е. Все пак колите са с десен волан и е по-удобно.
Стигнахме до спретнатата къща на Борето, където ни чакаше съпругата му. Вече приготвяха масата и хапнахме в малкия английски заден двор типично по български. Следобеда се разходихме до местните езера, където децата хвърляха на шараните парчета хляб, а те излизаха “до кръста” над водата в стремежа си по-бързо да налапат филията.
Трябваше през нощта да потеглим към имението със сьомгите и Борката ни даде една от неговите коли. Живко има в България кола с десен волан и той щеше да кара до там в адски натовареното английско обратно движение. В Англия обаче се плаща сериозно за всичко. Там дори по летищата количките за багаж са платени. Плаща се и гражданска отговорност освен на колата и на шофьора. За година сумата варира от 1300 лири за старите опитни шофьори до към 1700 за новаците… През интернет направиха и застраховка на Живко, която струваше 65 лири за 3-4 дни.
Рано-рано сутринта потеглихме с Живко и Мънков по посока Нюкасъл. Движението, макар и толкова рано, бе доста сериозно. Магистралите около Лондон са с по 5-6 ленти в едната посока, а във вътрешността спадат с една-две. Всички ленти са запълнени с коли и камиони и се движат почти в пакет. Около големите градове стават ежедневно и големи задръствания. Иначе магистралите са идеално осветени и организирани, при това са безплатни. Само дето всичките им мерни единици са в мили и ярдове. Табелите по магистралите приличат на класиране от висшата лига по футбол. Повечето имена на градове съвпадат с легендарните английски футболни отбори и разстоянията до тях, написани на табелите, напомнят временно класиране.
Когато след 5-6 часа наближихме, слязохме от магистралите и се понесохме по малки красиви пътчета през малки приказни селца и тучно зелени поляни с ниски каменни зидове. Тухлените къщички в Южна Англия тук се заменят от изцяло каменни сгради с подредени дворове и много, много зеленина. Спряхме в центъра на някакво селце към обяд да си извадим риболовни разрешителни. За 8 дни “род лайсънс”-а струва 10 паунда, отделно за риболов на сьомга се доплаща 8 лири на ден. Отделно от това вече се заплаща риболова в даденото имение, тъй като почти всички участъци са частни имения и там се заплаща както риболова, така и настаняването. Ние обаче бяхме поканени безплатно в едно чудесно имение – Lambley Farm – от собственика му Джим, който е стар приятел на Жоро Прасков.
Стигнахме на реката в ранния следобед, хвърлихме багажа и се отправихме към река Тайн. Чудесна голяма кристално чиста река с лек червеникав оттенък. Не след дълго видяхме първите едри сьомги да пляскат на повърхността. Аз бях доста болен още от България и този ден въобще не си бях взел въдиците, но Мънков започна да размахва шнура още от първата възможна минута. Фактът, че Жоро Прасков без никакъв резултат ловеше там вече втори ден обаче ме притесняваше значително. И двамата бяха доста подготвени като оборудване, мухи и т.н. но кълване в този ден просто нямаше. Видяхме десетки зрелищни скокове на едри сьомги, но те тотално отказваха да се хранят. По думите на Джим, когато реката е ниска и бистра, а времето ясно или слънчево, резултати няма. Когато обаче завали сериозно и водата се вдигне, рибите се активизират и взимат както на муха, така и на блесна. За следващия ден имаше прогнози за дъжд.
На вечерта Джим ни заведе в близкия пъб, да опитаме тамошната кухня. Пъбът изглеждаше отлично. Беше постлан с дебел килим, лееше се бира и се сервираше топла храна. На мен ми поръчаха някакъв местен английски специалитет – наденици с някакви едро смлени пюрета от картофи, моркови, броколи и отделно подсладено червено зеле… Уникална гадост! Аз съм си прасе по природа и ям почти всичко, но тази кухня ми дойде в повече. Другите поне си поръчаха за гарнитура пържени картофи, а аз с тия гадни пюрета нищо не можах да хапна. Надениците и те кой знае с какво бяха пълни та да имат такъв остър неприятен вкус. Поръчах си и бира… Първата бира в живота ми, която не можах да изпия! Пил съм стотици видове бири, но толкова гадна бира не бях опитвал. В Англия по принцип пият малко по-друг тип бира. Тройно дестилирана като ирландския Гинес, ако сте опитвали. Тези бири са с много гъста фина пяна, почти не са газирани и имат доста висок алкохолен градус. Абе все едно да си сипеш една малка водка в бирата и половин чаша горчив чай. Дори вносните елитни бири като Карлсбърг или Стела Артоа са тройно дестилирани по техен тертип и се предлагат в различни от европейските разфасовки.
Надявахме се на дъжд следващия ден, но, уви, чудно като за Острова време – променлива облачност и студен остър вятър. При това падаха във водата доста листа, което пречеше допълнително. Аз почти целия ден мятах на блесни, но също без никакъв успех. По реката се видяхме и с няколко местни риболовци, но и те нямаха успех. Показаха ми обаче на какви примамки ловят сьомгите тук – странни блесни, наричани Flying Condom /летящ презерватив/. Има подобни модели на Mepps и на някои други производители. Също така ловяха и на клатушки тип Tobby.
От сутринта буквално до тъмно преорахме реката, както в имението на Джим до големия виадукт, наричан Портите на рая, така и след него. Той говори със собственика на съседното имение и там също ловихме няколко часа докато настана пълен мрак. Нямахме нито една риба! А видяхме стотици да скачат къде ли не из реката. Струваше ми се, че за толкова замятания и в река Искър ще хвана някоя сьомга, но уви! На вечерта съпругата на Джим бе сготвила фантастично агнешко. По-вкусно ядене не бях опитвал от месеци. Във фермата имаше и група от 17 норвежци, които държат участъци от реки в Норвегия. Бяха дошли тук за нещо като обмяна на опит. Водеше ги Колин, който е може би най-добрият английски сьомгаджия. Изискан джентълмен с отлични обноски и уникален стил на риболов. На следващия ден се насладих на неговите умения в риболова с двуръчна мухарка. Заприказвахме се надлъж и шир и норвежците проявиха интерес да посетим и тях догодина.
На сутринта се налагаше Мънков да тръгне за Ирландия, където трябваше да се явява на някакъв изпит за мухарски инструктор, но Жоро Прасков се бе зарекъл да отиде на реката още по тъмно и да хване риба за филма. Дълги часове разпитва Колин за начините на замятане, водене, за мухите и т.н. Оказа се, че за разлика от риболова на пъстърва при сьомгата не бива да се засича веднага, а да се отпусне шнура, за да вземе спокойно сьомгата мухата и да се върне до дъното, където я налапва. Блесната пък трябвало да се води далеч по бавно на “ветрило”, без енергични прибирания…
Следващата сутрин също беше хладна ветровита и слънчева. Време, крайно неподходящо за сьомгите. Към обяд правехме сметка и ние да тръгваме към Лондон. Джим ни разведе из имението и ни показа уникални исторически забележителности, като например останките на църквата на Уилиам Уолъс – националния герой на Шотландия, изигран умело от Мел Гибсън в “Смело сърце”. Заради това църквата на хълма имала не една, а две камбани – втората в чест на разрушената от англичаните църква. Разказа ни уникални истории за трагичната шотландска история. Много кръв се е проливала по тези земи навремето. Всичко в имението бе много загадъчно красиво. Очакваш по пътеката зад каменната ограда да изкочи Робин Худ или група рицари, водени от Камелот… Наистина приказно красиво имение. Така стигнахме до един от мостовете на реката, под който Жоро продължаваше неуморно да замята шнура. Слязохме до него и докато да си вземем довиждане, той викна „Риба!“… Да! Въдицата му се огъна от напора на сьомгата и тя запори водата нагоре по течението. Буквално едно от последните замятания преди да си тръгнем даде дългоочаквания резултат. Дори Колин дойде с кепа да помогне на Жоро да извади първата си сьомга. Направихме снимки и Жоро пусна рибата обратно във водата. От него зависеше дали да й подари живота. По принцип може да се взимат риби, но е по-добре да се пускат. Колин ни разказа доста интересни истории за сьомгите тук.
Практически сьомгите тук са били изчезнали напълно поради сериозния промишлен риболов в Нюкасъл, който и сега им пречи, но вече са длъжни да оставят и място за мигриращите риби. Освен това както у нас, така и там водите са се замърсявали драстично и рибите са променили миграцията си. Едва през 1986-та година, когато той е бил на реката за пъстърви, по случайност е уловил първата си сьомга. От тогава до ден днешен в реката влизат все повече и повече сьомги. Вече се полагат грижи за тях и доста голяма част от уловените риби се връщат обратно в реката. Сьомгите влизат за първи път на третата си година – тогава те са тежки около 3 кг. Хвърлят хайвер и се връщат след няколко месеца в морето. Хайверът се излюпва и една година рибките живеят в реката, след което се отправят в морето, наедряват и се връщат на третата си година. След това се връщат всяка година докато ги напуснат силите и вече достигнали 12-15 кг издъхват, след като се размножат за последно. В реката имаше освен атлантически сьомги и морски пъстърви, но те също не кълвяха. Те всъщност също са вид сьомга и дори стават по-едри. Така или иначе благодарение на упоритостта на Жоро всичко завърши с хепи енд. Той остана за още няколко дни във фермата и успя да хване още няколко риби, а на блесна, след като е завалял сериозен дъжд, са уловили две риби по над 10 кг… Е, за нас риболова на сьомга пак се отложи, но следващия път може и да имаме повечко късмет.
Следобеда си взехме довиждане и потеглихме на юг. Този път минахме от страната на Ливърпул и Бирмингам. Отново магистралите бяха адски натоварени, но вече бяхме свикнали с обратното движение и всичко бе наред. Вечерта стигнахме в Годълминк, където всички ни чакаха отново на пълна трапеза…