|

Обзор на годината от председателя на БФРС Георги Михайлов

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

С провеждането на турнира за Купата на БФРС завърши спортно-състезателната 2019 г. за Българската федерация по риболовни спортове. По този повод сайтът bfrs.bg даде думата на председателя на централата Георги Михайлов за обобщение на изминалия сезон. Интервюто взе Станил Йотов, отговорник по комуникациите към БФРС.

  • Г-н Михайлов, състезателната година вече приключи. Какъв отчет бихте направил за сезона в спортно-състезателен план?
  • Като класирания на националните отбори в отделните дисциплини, това е най-силната година, откакто съм председател на УС на БФРС. Започвам с плувката. Най-големият успех за сезона на българския спортен риболов в тази дисциплина беше третото място на СКР „Стара Загора“ на световното клубно първенство в Хърватия, където участваха общо 30 отбора. На световния шампионат по плувка за нации в Сърбия националният ни отбор се класира десети от 32 състава, което също е много добро постижение. Очевидно е, че в тактическо и техническо отношение плувкарите тази година успяха да бъдат конкурентни на водещите страни. На световното първенство по риболов на шаран в Южна Африка завършихме девети, а в индивидуалното класиране по двойки тандемът ни Светлан Димитров – Петър Петров зае 11 място. Шаранджиите пропътуваха хидяли километри, за да се състезават там. Други два световни шампионата се проведоха в България. На мондиала по риболов на лед на „Широка поляна“ националите ни завършиха осми. На световното клубно първенство по риболов на пъстърва с естествена стръв в Девин станахме втори в класирането по нации след Италия, а в клубното класиране представителният ни тим зае шесто място от 14 участника, непосредствено след петте италиански отбора. Спинингистите се класираха 11-ти от 19 национални тима на световното първенство във Франция. Както виждате, нито един наш отбор не е сред аутсайдерите! Това показва, че българският състезателен риболов като цяло е вдигнал нивото си, и аз се надявам да го запазим и дори да го подобрим в следващите години.
  • България организира две световни първенства тази година – на лед, и на пъстърва с естествена стръв. Как се представихме като домакини на тези шампионати?
  • На ледения шампионат домакин беше град Батак. По план турнирът трябваше да се проведе на язовир „Батак“, но там ледът се оказа недостатъчен. Затова прибягнахме до посочения от нас резервен водоем – „Широка поляна“, отстоящ на 35 километра в южна посока. Ден преди официалната тренировка в петък, над региона се стовари снежно бедствие. Това бяха и най-лошите ни планове, но – за щастие – се бяхме подготвили и за това. Доста от чуждестранните участници смятаха, че заради тези непосилни условия първенството няма да се проведе. Но с неоценимата помощ на община Батак и кмета Петър Паунов, както и със съдействието на горското стопанство „Широка поляна“ и неговият директор Паун Власев, бяха мобилизирани техника и горски служители за разчистване на пътя. Само ние си знаем как в тези преспи сме закарали над 200 души горе в планината, където на всичкото отгоре избухна пожар в близкото курортно селище и прекъсна комуникациите, водоснабдяването и всичко останало. На водоема условията бяха още по-тежки, тъй като заради тежестта от натрупалия сняг отдолу бликаше вода, и състезателите газеха в половин метър киша. Но световното първенство се проведе, и то при изумителен медиен интерес – присъстваха екипи на „Ройтерс“, „Франс прес“ и агенция ЕПА. Турнирът беше изключително конкурентен, а съставът на Литва заслужено спечели титлите в отборното и индивидуалното класиране. Представителят на световната федерация ФИПС Игор Чиняков каза, че в друга страна едва ли биха се справили при подобни условия и състезанието е щяло да се провали. Използвам случая да благодаря и на всички колеги от БФРС и клубовете, на целия екип, ангажиран с организацията. Всички те се справиха чудесно. Впрочем световното на лед постави и няколко рекорда – най-много участници (15 отбора), най-висока надморска височина от 1570 метра, най-южна точка за провеждане на шампионата в цялата му история, и най-екстремен турнир, какъвто въобще може човек да си представи.
  • В края на септември град Девин беше домакин и на световното първенство по риболов на пъстърва с жива стръв.
  • В тази дисциплина сме организатори на шампионата за четвърти път след турнирите през 2002, 2005 и 2015 г. Преди години в нея участваха около 10-12 нации. Но тъй като италианците печелят почти всички отличия, доста страни просто се отказаха. Накрая останаха само риболовците от Италия, България, Франция и Хърватия. По тази причина ФИПС реши да преформатира първенството да бъде за клубове. Участваха по пет отбора от Италия и Франция, три от България и един от Хърватия. Това също е рекорд, никога не е имало толкова много тимове в тази дисциплина. Впрочем тук е мястото да благодаря на нашите съорганизатори от НЛСР – СЛРБ и неговия председател инж. Васил Василев, които помогнаха с осигуряване на пъстървите за зарибяване на река Въча, както и на целия екип, организирал турнира. Впоследствие получихме 24 благодарствени писма от чуждестранни отбори и състезатели за отличната организация на първенството. Не на последно място искам да поздравя и ръководството на училище „Христо Ботев“ в Девин, откъдето бяха подсигурени персоналните контрольори на всеки един състезател. Момичетата и момчетата от гимназията съдийстваха два дни зад риболовците, бяха научили както трябва правилника и нямаше нито една спорна ситуация в отсъжданията им.
  • В един момент провеждането на световното първенство в Девин се оказа под въпрос заради епидемията от африканска чума по свинете?
  • Да, така се получи, и то в самото навечерие на шампионата. Риболовът в региона попадна под забрана, и се видяхме в чудо. Наложи се да проведем много бързи преговори с Министерството на земеделието и с Държавната агенция по безопасност на храните, за да ни позволят да проведем първенството. Радвам се, че се справихме успешно с кризисната ситуация, и благодаря на държавните институции, че подходиха с разбиране.
  • Нека преминем към вътрешния календар. Сезонът завърши с турнира за Купата на БФРС, което по план трябва да бъде и най-масовото състезание у нас?
  • Замисълът на този турнир е такъв – да бъде отворен за участие към всички риболовци, а не само за картотекирани състезатели в БФРС. Да заповядат и други колеги, които да си сверят часовника и уменията с най-добрите ни спортисти. Точно това се получи сега на гребния канал в Пловдив, където на плувка, на фидер и в състезанието за деца и юноши участваха 140 състезатели. Имахме и чуждестранна конкуренция в лицето на три отбора от Гърция. Считам, че Купата на БФРС след време ще стане едно от важните състезания, ако не в Европа, то поне на Балканите.
  • Сезонът приключи, какво да очакваме от 2020 година?
  • За БФРС най-голямото предизвикателство е провеждането на световното клубно първенство по фидер на канала в Пловдив. За пръв път сме домакини в тази дисциплина. Шампионатът ще се проведе от 25 до 31 май. Прогнозите са за участие поне на 25 отбора. На същото място България вече се справи с организирането на световното първенство по плувка за нации през 2016 г., когато получи отлична оценка от ФИПС, нейния президент Клаудио Матеоли и председателя на техническата комисия Ролан Марк. Убеден съм, че и сега ще се представим на ниво.
  • Г-н Матеоли сподели пред представителите на БФРС на световното първенство по пъстървов риболов в Девин, че каналът в Пловдив е едно от най-добрите съоръжения за спортен риболов в Европа. Дори наблегна, че в далечната 1994 г. там се проведе първото световно първенство за жени?
  • Базата наистина е уникална не само за гребане и кану-каяк, но и за спортен риболов. Предлага равностойни условия, дълбочините са еднакви. Там действително печелят най-добрите! Ловят се шарани, каракуди, по-рядко амури, има и кефал, има и дребосък за тези, които искат да ловят на късо. Там няма как да победиш случайно. Тук бих искал да благодаря на общината в Пловдив и на шефа на спортната база – големия бивш футболист и капитан на „Ботев“ (Пд) Петър Зехтински, от които получаваме пълно съдействие и помощ при провеждането на състезанията ни на канала.
  • Нека да преминем към последната тема – работата на БФРС с държавните ведомства в лицето на МОСВ и ИАРА. Докъде стигнаха нещата там?
  • С Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури имаме отлични връзки, особено в лицето на нейния директор доц. д-р Галин Николов. Той ни оказва пълна подкрепа, а БФРС участва тази година във всички срещи, начело с тази през март в Стара Загора, на които се обсъждаха бъдещите промени в закона, касаещи любителския риболов. Ние, като федерация на риболовците, не бива да се капсулираме само в състезанията, а трябва да защитаваме интересите и на стотиците хиляди колеги въдичари в цялата страна. Кой, ако не БФРС, да застане на тяхна страна? Колкото до МОСВ, там получихме голяма подкрепа от заместник-министъра Красимир Живков. При него беше сформирана работна група с участието на БФРС и ред други неправителствени организации по въпроса за опазване на водите за риболов. На тези срещи бяха засегнати проблемите с водно-електрическите централи и водоподаването към язовирите. Ние участвахме с конкретни сигнали за източване на водоеми като „Жребчево“, например. Подахоме и данни за замърсяване на реки – Янтра, Струма, Въча, Тунджа и др., всичко това придружено със снимков материал и конкретни данни. Това е друга важна част от дейността на БФРС, която трябва да развиваме занапред, тъй като риболовът не е само състезание, а преди всичко хоби на значителна част от хората.

Добавете коментар

адаптирано от webpossessor