На световно по Метод Фидер с шарани в Южна Африка
България дебютира с девето място на езерото Нил
Националният отбор пропътува 12 000 км, за да участва на мондиала
Сп. „Лов и риболов“
Националният отбор на България по спортен риболов в дисциплината „Метод Фидер“ направи своя дебют на 2-ото Световно първенство в тази дисциплина в Южна Африка. На езерото Нил в резервата до град Мокопане, на 270 км южно от Йоханесбург, нашите завършиха на девето място. Участваха общо 12 отбора – по два от Южна Африка, Германия и Литва, и по един от Унгария, Румъния, Чехия, Словакия, Италия и България. Световни шампиони станаха унгарците, а техният състезател Петер Бако завърши пръв в индивидуалното класиране.
За своето първо участие на „Метод Фидер“ националният отбор на България пропътува 12 000 км със самолет от София до Йоханесбург и още толкова обратно, за да играе в шампионата. Участието беше много важно, тъй като Българската федерация по риболовни спортове (БФРС) беше кандидатствала да организира световното през 2024 г. на Гребния канала в Пловдив. Отговорът от международната централа ФИПС в Италия беше категоричен – може да приемете мондиала, но само ако дойдете за участие в Южна Африка. Така започна всичко…
За пътуването до другия край на света се намериха петима ентусиасти – Али Даут от Казанлък, Ангел Добрев от Горна Оряховица, Ивайло Филипов и Владислав Йотов от София, Йонко Йотов от Ловеч и секретаря на БФРС Станил Йотов като организатор и администратор на отбора.
„Метод Фидер“ е вид дънна дисцилина – лови се с хранилка, но по-различна от класическия фидер с кошница. Въдиците също са по-свободни като избор. Поначало дисциплината се води „свободен стил“.
Станил Йотов свитеделства: „Очаквах седмица по-късно след обаждането за участие да ми кажат, че групата се отказва. Вместо това се състави светкавична организация за заминаването. Подадохме заявка за участие, резервирахме къща на водоема, наехме платформи. Закупихме самолетни билети. Явихме се на интервю за визи в посолството на Южна Африка. С въздушно карго изпратихме до Йоханесбург 30 въдици в пет тубуса“.
Каргото беше уредено от спедиторската фирма на колегата състезател Димитър Балтаков. А въдиците бяха доставени на адрес в Йоханесбург на българския емигрант и приятел на отбора Цонко Андреев, който се ангажира с цялата останала логистика. Да имаш кой ти помогне на другия край на света – безценно!
Да отидеш в края на ноември в Южна Африка се явява стресова ситуация. Първо трябва да си пренастроиш много бързо биологията от студеното време в България към 25-30 градусова жега. При настаняването в бунгалото на водоема отборът на България беше инструктиран да държи непрекъснато затворени вратите и прозорците, а нощем да бъдат заключени. Оказа се, че в джунглата наоколо живеят хиляди крадливи маймунки, които влизат в стаите, тършуват за храна, пребъркват хладилниците и багажите. А в храстите наоколо пълзят шест от най-отровните видове змии в света. Плюс всякакви видове гущери, паяци, склопендри, стоножки и какво ли още не. На едната от тренировките например се появи гущер, дълъг около метър.
Самият водоем се оказа Царството на шараните – от половин кило до седем-осем кила, а може и повече. Имаше още сомове, както и една грозна риба „тилапия”, от бъларите само Владислав Йотов хвана един екземпляр.
Езерото Нил се намира в резерват, опасан с два реда бодлива тел и денонощна охрана. Беше разделен на „пегове” – площадки за риболов. На всяка площадка имаше по двама състезатели. Платформите бяха в двата края на всеки „пег“, за да има място за замятане в двете посоки.
Интересно, че организаторите, състезателите, както и целият екип на домакините от Южна Африка, бяха само от бели хора. Тъмнокожи бяха единствено момчето и момичето, които приготвяха сандвичи на барбекю, плюс охраната на водоема и екипът, който почиства. Токът в базата спираше поне веднъж дневно.
Според локалния регламент на водоема, всяка риба над 3 кг трябва да се пази в карпсак. А всяка над 6 кг да се вади задължително с голям кеп с диаметър 75 см. Във всеки сектор имаше екип с кантар, който минава на всеки час и тегли големите риби. Тренировките бяха организирани така, че всеки отбор да тренира във всеки от четирите сектора по един ден.
Всеки отбор си имаше свой начин на трениране. Например, румънците се отличаваха от останалите по това, че след всяко изваждане – независимо дали от уловена риба или от презамятане, подаваха първо по две хранилки в петното, и едва тогава с третото замятане почваха да ловят. Останалите си ловяха по техен си начин, но принципът беше един – трябваше непрекъснато „масата да е сервирана”, тъй като пълчищата шарани идваха и омитаха всичко много бързо.
Още на тренировките се видя, че няма смисъл от много чакане след замятането. Ако до 2-3 минути няма удар, просто се вади, методът се презарежда и пак се мята. Така ловиха всички отбори.
Как мина самото състезание? Що се отнася до българските състезатели, те дадоха всичко от себе си. Много рядко може да се види толкова сплотен и единен отбор, съставен от състезатели от различни клубове. Петимата спазваха предварително изготвената тактика и дадоха всичко от себе си, с цялата възможна дисциплина. За съжаление, решението да се лови с местните захранки се оказа погрешно. Но за тези петима състезатели това беше първото международно участие, и със сигурност ще послужи като опит за следващото световно първенство в Испания догодина.
Проблемът се оказа основно в това, че като бройка шарани българските състезатели имаха колкото останалите отбори от втората част на класирането, а даже и като някои от първата. Само че в улова им преобладаваха шараните по кило. Оказа се, че не са успели да схванат как се ловят големите шарани. Иначе правеха същото като останалите, и то съобразено с плана и тактиката на отбора.
В крайна сметка шампионската титла отиде притежание на Унгария по най-категоричен начин, втори станаха германците, а трети – чехите. Унгарците доведоха отлично организиран отбор, предимно от млади момчета, част от тях професионалисти. Удиви унгарецът Петер Бако, който спечели индивидуалната титла, отличен състезател. Германският и чешкият отбор не можеха да повярват, че са минали румънците, които в събота вървяха на второ място, но в неделя нещо объркаха, не се разбра какво точно. Литовците се показаха като стабилен и добре подготвен отбор, но както казах, те разполагаха и с внушителен екип. Словакия направиха каквото можаха, Южна Африка и Италия със сигурност не са доволни от представянето си.
Колкото до отбора на България – най-важното за него е, че проправи пътя към световните първенства по метод фидер. Петимата ни състезатели се показаха като истински екип още от подготовката за заминаването. След пристигането в Южна Африка продължиха да бъдат единни, анализираха часове наред техниката и тактиката за риболов, и се показаха като истински мъже. Представиха се достойно в това първо участие на България на световно първенство по „Метод Фидер“, и всяка сутрин могат спокойно да се погледнат в огледалото и да си кажат: „Каквото можахме, направихме…“
Междувременно ФИПС възложи на България организирането на 4-ото световно първенство по „Метод Фидер“ на България. Шампионатът ще се проведе пред първия уикенд на октомври 2024 г. на Гребния канал в Пловдив. Каквото има да става, ще става.
