Изявление на Георги Михайлов, председател на БФРС

Скъпи приятели и колеги, като организация на риболовците няма как да се капсулираме само в спортно-състезателна дейност. В основата си нашето хоби е любителският риболов, чието състояние се нуждае от незабавно подобрение и належащи корекции.

Във федерацията получаваме сигнали, че ред държавни язовири като например „Александър Стамболийски” и „Жребчево” в момента се източват до критични нива. Причина са вецовете, които имат подписани договори за използване на определено количество вода. В резултат на това на много места в момента цари маловодие, което затруднява много размножаването на рибата. Заради източването хвърленият хайвер остава на сухо и умира!

От маловодието, настъпило вследствие на изпразването на язовирите, полза имат най-вече бракониерите. В тази обстановка за тях става по-лесно преграждането на ръкавите с мрежи и изгребването на рибата, която се концентрира за размножаването си, и е с притъпен инстинкт за самосъхранение. Това си е чиста проба кражба, улеснена от недалновидното управление на големите държавни водоеми.

Достатъчно се напатихме и от водно-електрическите централи по реките, довели на места до пресушаване на стотици метри речни корита и до унищожаване на ценни запаси от балканска пъстърва. Помните, че в предишните години БФРС противодейства най-енергично на екологични катастрофи като тази на река Въча, където е едно от състезателните ни трасета. Въпросното трасе се зарибява от БФРС със значителни количества пъстърва, която няма как да приемем, че е обречена гибел.

В тази връзка федерацията ни ще предприеме действия поне за осигуряване на нормалното размножаване на рибата. БФРС предлага да бъде инициирана среща между ИАРА, МОСВ, НЕК и останалите държавни органи, както и неправителствените организации, имащи отношение към проблема. Ние не сме против добива на електроенергия, но не и с цената на унищожаването на хайвера на рибата.

Вероятно би могло да се намери компромисно решение, и в язовирите през пролетта да има достатъчно вода, както беше допреди съвсем скоро. Едва ли има пречки ежегодната профилактика на водно-електрическите централи в държавните водоеми да се провежда в периода април-май, и нивото на водата да се поддържа достатъчно високо за размножаването на рибата. Убедени сме, че на една подобна среща ще се намери адекватно за всички решение. 

Знаете също, че наскоро законодателите приеха решение, касаещо печалбата на фирмите и сдруженията, издаващи билети за риболов. Горещо приветствахме нововъдението, според което 20% от тази сума отива за зарибяване. Нали така ще сме наясно къде отива поне една част от парите, които плащаме като такси за риболов?

Считаме обаче, че въпросното зарибяване трябва да бъде по-добре организирано. Истината е, че в момента всеки пуска какъвто вид риба си избере, и където сметне за необходимо. Целесъбразно ли е според вас да се пускат шаранчета в реки с бързо течение, където едва ли биха оцелeли?

Ние предлагаме със събраните пари да се състави Единен зарибителен план на България, в който да се включат ихтиолози и компетентни служители от сектора като консултанти. Планът трябва да бъде прозрачен и публичен, за да са наясно всички с него, и то при участието на риболовните сдружения. Така ще знаем къде, с какво и как зарибяваме. За целта е нужно да се извърши таксация на водоемите, да се опишат видовете риби, които ги обитават. Всичко това, без абсолютно никакво съмнение, ще доведе до по-рационално зарибяване и повече риба.

Вече водим разговори с ИАРА и за друг наболял проблем – бракониерите, които ловят с въдици от брега. Наясно сте, че в периода преди 15 април, когато влиза в сила забраната за пролетно-лятно размножаващите се видове риба, на много места пасажите вече са се групирали. Използвайки това, стотици недобросъвестни риболовци с билети окупират местата на групиране и ловят риба далеч над позволената норма от 3 кг дневно. Проведохме разговори с агенцията по рибарство за засилени дежурства в района на тези участъци.

Вие, хората по места, също може да разговаряте с инспекторите за засилен контрол над размножителните места. Привеждаме и конкретен пример – тази дни получихме видеоклип от река Струма, на който бяха заснети хиляди скобари, набити в един бързей заради размножаването. На кадрите се виждаше как един колега влиза в реката и хваща с ръце килограмови риби, напълно безпомощни да се съпротивяват. Именно по неговия сигнал за тази контцентрация на риба информирахме ИАРА – Благоевград да засили дежурствата си точно в този район, за да се пресекат всякакви опити за бракониерство. Направете го и вие във вашия регион или поне ни информирайте!

Апелираме и към вас, честните въдичари – не се примирявайте с бракониерите с въдици, които тъпчат кофи и чували с риба! Звънете на дежурните телефони на ИАРА и докладвайте за всичко, което виждате. Записвайте номерата на автомобилите им и ги предоставяйте на контролните органи. Следете кой прибира уловена пъстърва в делнични дни – това е абсолютно забранено от закона, а хванатите риби по регламент трябва да се връщат обратно във водата според европейската норма „Хвани и пусни“, действаща вече и у нас. Правете забележка на нарушителите и им дайте да разберат, че това, което правят днес, ще доведе до празни кошчета и живарници утре.

В тази връзка БФРС наскоро предложи на Министерството на земеделието, горите и храните да удължи забраната за риболов на щука и бяла риба до края на общата забрана за пролетно-лятно размножаващите се видове. По този начин ще пресечем бракониерството, извършвано под предлог, че тези два вида са разрешени за риболов. При това положение бракониерите се сдобиват формалното право да влязат с лодките в язовирите. И, тъй като ресурсът за охрана на ИАРА е недостатъчен, същите ловят сом, шаран и други забранени за лов риби през този период, далеч от очите на контролните органи.

Замислете се, че под същия предлог всеки може да отиде за риба където и да било в държавните водоеми. Дори и да пуска уловената риба обратно, тя след това няма да бъде в състояние да се размножи заради преживяния стрес.

Ние, като риболовна организация, сме длъжни да спрем това, и именно с тази цел излязохме с предложението до властите да се увеличи забранителният период за щуката и бялата риба до края на общата забрана. Убедени сме, че това ще бъде прието.

Тук е мястото да припомним, че всяка година ИАРА оставя свободни за любителски риболов по време на забраната достатъчно на брой водоеми във всяка област, като най-често това са кариери и стари речни корита. Именно там любителите на щуката и бялата риба, могат да ловят законно тях, както и всички останали видове, докато трае забраната.

Налага се да положим усилия и в друго направление – опазването на чистотата на водоемите, където самите ние ходим да ловим риба. Много от най-масово посещаваните места са се превърнали в сметища – пластмасови бутилки, найлонови торби, опаковки от захранка за риболов, кутии за стръв и какво ли още не. На язовир „Жребчево” дори съществува място, наречено „Боклуците”! Съдете сами в какви мащаби е изхвърлянето на битови отпадъци там. А всички ние отиваме за риба с цел да прекараме свободното си време в чиста природа, замърсявана за съжаление нерядко от самите нас.

В тази връзка БФРС предлага да се положат усилия в няколко направления. Най-важното е, че всеки от нас би трябвало да почисти мястото си за риболов, когато отиде на водоема. Независимо, че отпадъците ги е заварил там! Отнема само няколко минути, а ще направи престоя ви много по-приятен. В това отношение опитът на Гърция е много ценен – ако ви заварят да ловите на непочистено място, получавате глоба. За замърсителите санкциите трябва да бъдат още по-тежки. Така ще се научим да пазим чисто, няма друг начин.

По места сдруженията на риболовците трябва да се разберат с общините да поставят контейнери за смет на най-посещаваните участъци на водоемите. Така, както е на частните язовири – там винаги е чисто, докато държавните риболовни обекти често тънат в мръсотия.

Време е да разберем, че ако самите ние не си реформираме условията за риболов, няма кой друг да свърши това. Това е нашето хоби, нашата страст, на която сме посветили една съществена част от живота си. Налага се и занапред да се борим и да отстояваме правото си на качествен риболов. Убеден съм, че ще се справим.

С приятелски поздрав: Георги Михайлов, председател на БФРС